Сив плъх /Rattus norvegicus/

Сивият плъх е космополитен вид, разпространен в най-различни биотопи на почти всички страни по света.

Произхожда от равнинните области на Северен Китай и Монголия. В Европа се заселва в края на 17в. и началото на 18в.

В днешно време сивият плъх почти изцяло е изместил черния от предишните му местообитания в Европа и Америка, докато в тропическите зони черните плъхове все още са преобладаващ вид и се срещат по-често от сивите.

Възрастния сив плъх има набито тяло с тегло 200-500 гр. и дължина 19-25см./без опашката/. Козината му е груба и рошава, в различни цветови вариации-червеникава, сива, кафява, включително и чисто черна. Опашката е люспеста, гола, с дължина 15-20см. Отгоре е по-тъмна, отдолу по-светла независимо от възрастта.

Служи за баланс и терморегулация. Активен привечер и през нощта. Среща се главно в жилища и постройки, като обитава най-вече долните и приземните етажи на сградите- първия етаж, сутерен, мази, складове и др. В градовете обитават канализацията, където температурата е сравнително постоянна през годината и където обикновено има и храна. Сивият плъх е отличен плувец. Задните му крайници са снабдени с рудиментирани плавателни ципи. Може без затруднения да се предвижва по вътрешната канализационна мрежа/мръсна/ и да излиза през тоалетни чинии. Катери се много добре по стени, особено ако може да опре гърба си някъде.

Зрението е слабо развито. Късогледи са и фокусират добре, само движещи се на близко разстояние обекти.

Имат много добре развит слух. Могат да чуват и да издават звуци в ултразвуковия диапазон.

Oбонянието е изключително добре развито. Химичните сигнали се намират в урината, изпражненията и секрецията от кожни мирисни жлези.

Полово зрелите плъхове /особено мъжките/ маркират местата, които с удоволствие посещават, като оставят малки капчици урина по повърхностите и предметите откъдето минават. Мирисните знаци съдържат голяма информация-пол, полова зрялост, репродуктивен статус, социален статус, ниво на стреса и т.н.

Сивият плъх е всеяден. Храни се с различни зърнени култури, плодове, зеленчуци, ядки, месо, яйца, мляко. Ловува насекоми, малки птички, други дребни гризачи, риба. Дневната му нужда от храна е около 30гр., а от вода-около 60мл. Обича да премества намерената храна и да я носи в гнездото си.

Сивият плъх е животно с подчертана предпазливост и мнителност към нови за жизнената му среда предмети. От трите вида синантропни гризачи, той най-слабо манифестира присъствието си. Движи се в непосредствена близост до стени и предмети, които усеща чрез вибрисите си. Избягва да посещава открити пространства, а предпочита да се вмъква в тръби, улеи и др., където се чувства по-защитен.

Размножава се целогодишно,като полова зрялост достига на 3 месечна възраст. Бременността продължава 22-24 дни и ражда 8-12 малки. Размножителния процес се активизира през пролетта и есента,когато в него се включват по-голям брой женски екземпляри и броя на ембрионите е по-висок.

Когато популацията е по-малочислена, половото съзряване при женските плъхове е по-бързо и плодовитостта им е по-висока. При достигане на висока плътност на популацията, процентът на раждащите се женски екземпляри намалява, а ембрионалната смъртност се увеличава. В рамките на групата полово зрелите плъхове не формират постоянни двойки, а женските се чифтосват с различни мъжки. Едно и също гнездо може да бъде ползвано от няколко женски и да отглеждат малките си заедно. Така, ако някоя от женските умре, нейните малки не загиват, а се отглеждат от други женски.

Плъховете са социални животни. Те създават и поддържат проста йерархична система, която основно се състои от един доминиращ индивид и няколко подчинени.

При мъжките социалната агресия нараства около 6 месечната им възраст. Бременните и кърмещите женски също проявяват агресия и нападат натрапниците /други плъхове, животни, хора/.